I История на село Ресен:

Още през 1927г. Даниел Попов в своите „Исторически бележки за написване кратка история на с. Ресен” пише: „По предание се знае, че първият поселник е бил някой си куман(каракачанец) – пастир на добитък. След като констатирал, че в околността на селото има изобилна и сочна трева , той построил кошара(даяма). Около неговата кошара се застроили още няколко български кошари. По този начин възникнало първото селище Ресен.”А по въпроса за името на Ресен той пише: „Село Ресен откъде точно е придобило наименованието си, не се знае и с положителност не може да се установи, защото то е старо славянско селище, а от корена на думата „рес” произлизат много славянски думи с различно значение. По предание наименованието му произлиза от това, че първият му основател,някой си куман (каракачанец) е носел по дрехите си ресни, откъдето се смята, че етимологически произлиза думата „Ресен”. Това гледище не се възприема от всички, защото ресните на някогашния каракачанец не са такъв характерен белег, който би се наложил върху наименованието на едно селище.” Според друга легенда името на селото произлиза от тове, че в миналото на женската носия са присъствали вече споменатите ресни, които явно са се превърнали в символ на селото. Няма съмнение, че селото е славянско и християнско. Това потвърждават и първите писмени сведения за Ресен. В такъв случай трябва да приемем, че славянско е и името му. Очевидно произлиза от „реса” и през турско – Ресна, Ресена. Има съмнения за тракийски произход на името на Ресен, но тези съмннения не са доказани и това е само предположение на историците. „Най-ранните сведения за селото датират от средата на XV в. То било 60-80 къщи, когато съседните села били 3 до 15-20 къщи, следователно било едно от големите за времето си села. Това ни дава основание да приемем, че то е съществувало по време на Втората българска държава и било дори твърде голямо за времето си. Никъде обаче не срещаме името му сред градовете-крепости от това време, а има данни, че и Ресен е имало своя крепостна стена. Стари хора разказват, че се натъкнали на някакъв широк каменен зид, който минавал през дворовете им. За голямо съжалние тази стена не е освидетелствана археологически, а това ни налага да работим с хипотези, а именно, че тя има твърде старинен, тракийски птоизход. Била е разрушена от римляните или по врме на „варварските нашествия” и по-късно никога не е станало нужда да бъде възстановена.” Така мисли ресенският историк Стефан Минчев. Има едно сигурно доказателство, че Ресен е по-старо селище от Никополис ад Иструм, което заслужава особено внимание. Пак в старинната част на селото е намерено съкровище от около 3,5 кг сребърни тетрадрахми (монети) във формата на щит с диаметър 35-40 мм, с образа на Александър Македонски в орнаментирана рамка, а от другата страна – надпис Владетел на Македония, обграден с венец с дъбови листа, сечени през времето на Лизимах – края на IV и началото на III в. До н.е.Съкровището е намеререно от Йосиф Тод. Мидов и Витан Витанов през 1938 г. В областта Градините, на дълбочина 1,5 м. Този факт говори, че на това място в IV в. до н.е. са живели хора, които са могли да притежават съкровище като посоченото. При изкопни работи за водоснабдителна мрежа били разкрити няколко землянки, които произхождат може би от още по-рано време, ако се съди по примитивния им вид.

Население, поминък, обичаи.Праисторията и историческото време са две обширни епохи, в които историята на отделното селище изглежда твърде миниатюрна. Като изведем обаче белезите, останали от това време в селището, намираме мястото му в епохата. И така, по нашите земи, в точност в землището на Ресен, е имало живот, от как свят светува. Буйната растителност в поречието на Росица и Негованка предлага активна събирателска дейност на първите поселници, бойните брадвички и чукове, намерени в землището, говорят за обособяването на специфична дейност-лов, риболов и борба със себеподобните за запазване на периметър на ползваните от рода блага, които природата предлага. Това означава, че имаме вече и родова организация, а войната става едно от средствата за оцеляване. Населението в териториите на Ресен преминава в 3 етапа: първи по нащите земи са били траките, след тях славяните и накрая прабългарите. Сегащното ресенско население е единообраз на тези 3 племена, като тракийските черти са силно заличени. Главният поминък в Ресен, още от дълбоко минало бил земеделието и скотовъдството. Природните условия благоприятствали за това. Почвата била и продължава да бъде плодородна, предимно черноземна; климатът континентален- лете температурата е достигала до +43 градуса, а зиме до -30градуса С. Ресенци били трудолюбиви хора. От края на 18 то началото на 20 век земята била частна собственост. Стопаните притежавали обикновено по 30-50 дк., а някои имали и над 100 дк. обработваеми земи. Основните земеделски култури били зърнените храни – жито(пшеница), ечемик и царевица. Ръж почти не се сеел. Скотовъдството било по-слабо развито. Отглеждали се главно овце, а воловете, биволите, конете и малкото магарета служели за работа, превоз и транспорт. Овцете се използвали за вълна, мляко и месо. От кожите им се правело кожуси. Почти всеки стопанин в селото имал по 15-30 и по-вече овце. Във всяко домакинство отглеждали домашните птици – кокошки, пуйки, патки, юрдечки и обичайните култури-домати, пипер, моркови, зеле и др. зеленчуци. Основната ХРАНА на ресенци била хлябът – за по-бедните ечемичен и царевичен(просеник), а за останалите пшеничен хляб. Всяко домакинство само приготвяло хляба си – около 5-8 самуна седнично. Други тестени изделия, които се приготвяли в Ресен били краваите и козунаците. Друга обичайна храна за населението на Ресен било млякото и млечните продукти(както и в наши дни): сирене, шумик, извара, кисело мляко и др. Най- често се използвало овче, краве и биволско мляко. Друга храна била месото, което се употребявало по-рядко, главно по празници и на по особени случаи. Най-често за храна служело месото от домашните птици, агнешко и свинско. Агнешкото месо по традиция се ядяло на Гергьовден и Димитровден и свинско за Коледа и след коледните празници.

Жилища и сгради. Няколко думи за някогашните жилища в Ресен. Жилището заема особено място в живота на човека. В него той се ражда и за пръв път вижда светлината. Тук той прекарва своето безгрижно детство, тук расте, задомява се, създава семейство и склопява очи. Жилищните сгради в Ресен по отношение на големината, стила, разпределението, и уредбата били няколко вида. Най-старите и примитивни жилища били построени върху набой на земята. Такива били жилищните сгради на няколко цигански семейства и на по-бедните хора. Те обикновено били изградени от плет, измазан с кал и белосан с бяла пръст. Пред самото жилище се правел набой –землен перваз, замазан с пръст и говежда тор. Този примитивен тип жилища имал само една стая(соба, одая), измазана отвътре с бяля пръст, осветявана само от едно прозорче. Друг по-късен и по-усъвършенстван тип били двукатните жилища. Те обикновено били ориентирани на юг. Долният кат бил вкопан в земята на дълбочина около 0,80м, а към горният кат водела външна стълба. Конструкцията но този вид къщи е била следната: основите са били от камък с кална зидария, а надстройката от кирпич. Покривът е бил от турски керемиди. Подът обикновено бил пръстен, таванът от греди с наковани върху тях дъски, а над дъските – каратаван (мазилка-дебел слой от кал). Този тип жилища са се строили до Балканската война. Друг още по-усъвършенстван тип жилища започват да се строят в началото и второто десетилетие на 19 в. По вид усройство и разпределение те не се различават много от предшествения тип, но по размери са по-големи от тях. Те са били с по-здрава констукция, с по-широки и дълги прозорци, с издаден навън широк балкон, с дъсчен под и таван, с табладни врати. По това време в строежа започват да навлизат тухлите и марсилските цигли, изработени в местната циглена и тухлена фабрика „Росица” на братя Михайлови и Пъневски. След Първата Световна Война, между 1918 и 1925г., се е наложил по-нов тип къщи – на два етажа, като долният служил за жилище на старите. Кирпичът, като строителен материал окончателно отстъпил на тухлите и циглите. Наред с външното стълбище се появило и вътрешното. Започнало да се обръща по-вече внимание на външния вид на къщата – правил се по-вече прозорци, украсявал се покрива, появили се железните улуци. Този тип къщи продължава да съществува и днес.


Турско иго. Епоха на Възраждането Обикновено робството се приема като статут: „живот под чужда политическа власт – иго.” Не! То не е положение, а процес – най-кризисен процес в живота на един народ, изпитание на нравствените му сили и устойчивост. При това двустранен процес. Падането на България под турско иго се дължи не само на острите социални противоречия в българската държава и на Балканите, но и на възходящия стадий във феодалното развитие на Турция. Покорена веднъж обаче страната ни, социалните противоречия се притъпяват. Заменят се с нови, не само социални, но и народностни. Народността черпи сили от вътрешнопсихологическото си съдържание; все по-ярко се разграничава от поробителя. Вътрешните процеси в българското общество се затормозяват и определят от общественото развитие на господстващата народност. Посъщество възходящото развитие на турското феодално общество намира израз в една класова поляризация и засилена експлоатация, особено по отнощение на покореното население. При средновековнта действителност владението на земята е власт икономическа и власт политическа. Робството става все по-тежко и съдбата на народа все по-грозна.Този процес има настъпителен характер. Това ни разкриват Никополският регистър от кая на XV в. и „Откъс от тимари от Търновско” – от началото на XVI в.

Ето такава била картината в търновския край в края на XV и първата половина на XVI в. Сведенията, които ни дават тези два документа, ни позволяват да съзрем не само истината за родния край от това време, но и да опипаме пулса, да доловим болката и страданието на този жестоко ограбван, религиозно и народностно дискриминиран, но жив български народ. Той черпил сили от добродетелите, които създал през вековете и с които се разграничил от врговете. Робството през XVIII-XIX в. Стопански и културен живот през Възраждането. През втората половина на XVI-XVII и XVIII в. феодализмът в Турската империя достигнал своята връхна точка на развитие. В недрата на турското общество не се развило робовладението в класическия му вид, а се възприели феодалните порядки, които довело до силно социално разслоение. Създала се класата на спахиите и тази на раята. Разширчването на границите довело до образуването на голям управленски апарат, изграден на феодалния принцип: власт икономическа и политическа (земя и хора) срещу задължението да се служи безрезервно на султана. Създала се една силно централизирана власт в ръцета на султана и една огромна прослойна непроизводително население, това са първите признаци за загиване на обществото. Засилила се експлоатацията. Бавно и мъчително се развивали стоково-паричните отношения. В пределите на Турската държава имали стойност и служели за платежно средство валутите на всички европейски държави (такива валути са открити в двора на Йосиф Тодоров Мидов.Тези негативни прицеси се долавяли както вътре, така и вън от страната. Вътре – растяло недоволството на поробените. Вън – европейските държави давали отпор на турската експанзия към сърцето на Европа и търсили за свои съюзници недоволните в страната. Първото и Второто търновски въстания, Чипровското въстание са все опити да се използва народното недоволство и да се спре експанзията. Балканските страни започнали една по една да се пробуждат. Гърците паднали под турска власт в 1451 г. и дълго време турските търговци плавали по света с гръцки кораби, под гръцки флаг. Те са едни от първите, които създали своя едра буржоазия и сред нея се родила идеята за освобождение в границите на някогашната велика Гърция (мегали идея). Те били в периферията на Турската империя, където робството имало по-меки форми. Проводник на мегали идеята станала Цариградската патриаршия. Тя извоювала правото да представлява пред султана православните народи. Властта и нараствала и това било началото на т. нар. Духовно иго. Вцърквите вече се пеело и четяло само на гръцки. Народът ни започнал борба срещу двойното иго. За такъв един момент намеква една преписка към Брашовското евангелие. Брашовското евангелие (намерено в гр. Бращов – Румъния) било преди това в с. Чертовец (край Лясковец). Собственикът му записал на кориците: „...азе бех на селу Ресинъ когито беши дошил диспо да партения масеца май пети ден от Христа...лет(=1764 г.).” Това означава идвал търновският владика – грък в Ресен, стекли се богомолси от околните села, дори чак от Лясковец. Интересът към събитието бил голям. Че авторът го възприема като „диспод” – самовластен господар на християнското население, е показател за определено съзнание по отношение на духовната ни зависимост от гърците. Тук трябва да кажем, че духовното иго имало и материални измерения: църквата наложила не по-малки данъци и такси от административната власт. Събираните средства отивали за постигане на мегали идеята. В един турски документ, озаглавен: „Дефтер за събиране на поголовния данък – 27.10.1618 г.”,село Ресен е отбелязано със „60 данъчни дела”, т.е. 60 домакинства. Той красноречиво потвърждава засилената експлоатация и тенденция към намаляване на населението. Много и различни са могли да бъдат причините за това намаляване, но каквито и да са те, обобщени, дават извода: влошени са условията за живот. А минали са само 20 години от Първото търновско въстание. И това може да е знак за отражение на въстанието върху съдбата на народа.

През 1770 г. неконтролируеми военни поделения носещи името редифи опожаряват църквата в селото. Кто научили за грозящата ги опастност, хората от Ресен, организирани от Цвятко Паша, закопали ценностите си и покъшнината в земята и избягали да се укрият в съседните гори. Цвятко Паша останал в селото, но като преминала опастността и хората се завърнали, синът му Аврам намерил окървавения му труп сред двора. Опожарена и съборена била и църквата, която била голяма и хубава, от времето на Иван Асен II.

Административната власт се упражнявала от Одаята (Общинско управление). Тя се намирала в двора на стария турски род Чорбаджоулу. Там се провеждали различни съвещания. Там ходел на доклад по селските рамоте и българският чорбаджия на Ресен. Тук бил длъжен да се отбие всеки пътник от друго селище, за да се разбере от турците какъв е и по каква работа минава през селото. Всеки местен жител, който допуснел нарушение на турските закони и наредби, бил откарван от заптиетата в Одаята за разпит. Често на провинения налагали освен глоба и телесни наказания.

Основният поминък на населението през XVIII и XIX в. е земеделието и скотовъдството. По-разнообразни били оръдията на труда. Освен дървеното рало, мотиката и сърпът сега се споменева за паламарка, чапа, калъстир, косер, вила, лопата, гребло и др. Произвеждали се същите култури: пшеница, ечемик, просо, овес. Нова култура била царевицата, пренесена от Америка и завладяла цяла Европа. Лозарството било сравнително по-добре развито.

Излишъците от селскостопански произведения и домашните животни селяните продавали на пазара в Ресен, Търново, Свищов, а по-късно и в Горна Оряховица. От града купували газ, сол, ориз, катран, бакър, бакалски стоки – маслини, рошкови и др., които не могли да се произведат на село.

През XVIII и XIX в. в селото имало обособени редица занаяти: ковачество, коларство, кожухарство, абаджийство, тюфекчийство(ремонт на оръжия), бъчварство. Почти всички занаятчии работели на ишлеме(с материали на клиента) и упражнявали занаята си в дома на клиента. Производството нямало стоков характер. Само ковачите имали малки схлупени работилнички на полу открито. Всички занаяти през турско били ръчни. Твърде интересни са занаятчийските инструменти, които представляват голяма ценност за нашия музей, макар още да не са в експозицията. Всички видове плат се изработвали по домашен начин и тук производителната сила били жените. В тъкането, шиенето, везането те показвали цялото си изкуство. Техни познати оръдия на труда били: хурката, махалката, даракът, станът с всичките му принадлежности. Транспортът се осъществявал само с биволски коли. Стоките се докарвали предимно от Свищов, Русчук и Търново. Цели кервани тръгвали от Русчук или Свищов за Пловдив. Вече споменахме, че има веществени доказателства и предание, че Ресен имало голяма и хубава църква от времето на Иван Асен II, но редифите я опожарили и съборили в 1770 г. Близо 70 години ресняни извършвали религиозните си обрефи на открито, а за лошо време приспособили една плевня, но към 1832 г. възникнал въпросът за построяване на нова църква. Населението събрало необходимите материали и средства и през 1835 г. започнал строежът в двора на старото училище „Св. Св. Кирил и Методий”. Скоро строежът бил спрян по 2 причини. Първата е била появяването на болестта чума, която накарала населението да се премести за известно време да живее на полето в землянки. Втората причина е била политическа. Турците, като разбрали, че българите строят храм, се противопоставили и спрели строежа. Тогава населениети избрало двама делегати, които изпратило в Цариград, за да издействат разрешението за строенето. Делегатите постигнали целта си и получили разрешение под формата на ферман. И така с прекратяването на вълуващата болест и полученото разрешение за строенето на храма ни, предполага се, че църквата е завършена през 1838 г. и е носила името на сувременната църква в село Ресен - „Св. Димитър” Тази църква била вкопана дълбоко в земята и имала дебели каменни стени. Вместо призорци имала тесни отвори в стените – мазгали. Църквата имала две отделения: за мъже и за жени. Богослужебните и книги били донесени от Русия(и до сега голяма част от тяка се съхраняват в новата църква). Била съборена през 1926 г. и строителните материали се използвали за посрояването на оградата на новия църковен двор и двора на старото училище. Тази подробност е нужна, за да се видят и сега фрагменти от колоните и нишите и в посочените огради. За разлика от турското население сред българите твърде рано се събудил интерес към просветата и образованието. Къде се е учил поп Никола Каракашев, не е известно, но едни косвено доказателство ни насочва кум манастирите около Търново. Не е изключено обаче освен манастирските училища да е имало и частни училища. Иначе няма как да се обясни желанието на чорбаджията Цачо Каланов да отвори училище в собствения си дом, без сам той да е учител. Пръв учител на Цачо Каланов бил един калугер от Рилския манастир. Той събирал по няколко деца в дома на чорбаджията и ги учел на църковнославянски език. През 1837 г. била построена килия от плет при църквата, която била превърната в килийно училище. През 1840 г. се оказала тясна, била съборена и на нейно място построена нова килия с камбанария. По време на стоежа училищния живот не прекъснал – даскал Цачо Павлов учил децата в своя дом. Новата килия просъществувала до 1926 г. Обстановката вътре била много проста: учениците сядали на дъски, поставени върху кирпичи и пишели вътху пясък. Това училище било посещавано от 30 – 40 ученици, само момчета. Издръжката на училището била от училищните имоти, подарени от много местни селяни, които изпращали децата си на училище. Този факт говори твърде много за нарастналия интерес към образованието. Има едно име на възрожденец, което историците не са отбелязали, но делото му надхвурля столетието и преминава в историята. Името на Димо Василев Рогев е свързано с основаването на ново българско училище и читалище в Ресен и подготовката за участие в Априлското въстание.

Димо Рогев учителствувал в с. Хотница, кудето успял да организира построяването на ново училище. По-късно ресненци го помолили да стане учител в Ресен, като му обещало по-високо възнаграждение. Той приел, но при условие, че се построи ново училище. Предложението на Димо Рогев било прието и рано през пролетта на 1874 г. започнал строежът на новото училище. Турските власти дали разрешение за строежа при условие сградата да не е по-висока от Одаята. В това условие се влага известно символично значение: раята не бива да стои по-високо от агата. Но тъй като духът на времето бил именно такъв и за да се докаже, че раята не ще търпи по-вече игото, решили тази постройка да се вдигне над Одаята, т.е. да се изгради на два етажа. В една лунна нощ вторият етаж бил изграден и покрит. На другия ден турците били изумени. Сградата били по-висока от Одаята. Заплашвали с глоба, съд, заточение, но българите знаели тяхната слабост – рушвета и умело го използвали. Позовали се на съществуващия закон, че покрита сграда не се събаря, а само се глобавя нрушителят. Най-много обвинявали Димо Рогев. Намесил се и Хаджи Съби, думата на когото минавала пред турците, и работата била потушена.

В последствие училището било наречено „шарено”, защото е облицовано с червени и шарени тухли. Сега в него се помещава ресенския музей.

През 1874 г. Учителят Рогев открил към училището просветно дружество под името „Славейче”. В него членували предимно младежи, завършили килйното училище, останали неудовлетворени от наученото там. Те се събирали в определени дни от седмицата и провеждали занятия по програма, съставена от Рогев. Занимавали се счетене, писане, смятане и приказване на говоримия език. Не е трудно да се разбере какво е било предмет на приказките им, като се има предвид, че из средата на тези младежи била организирана от Дими Рогев чета от 22 човека, за де се включи в Априлското въстание с център Горна Оряховица. Известни са имената само на някои от четниците: Еньо Бонев Марков, Димо Василев Рогев(който всъщност бил родом от Лясковец), Констандин Георгиев Копаранов и Йордан Пашов. Четата била снабдена с оръжие, но не се включила във въстанието поради провала на Горнооряховския комитет. Георги Измирлиев и Пановчето били заловени и обесени. Стефан Стамболов, който се укривал в Самоводене, заедно с двма-трима комити потърсил убежище в Ресен. Дълго време се крил във водоснабдителния канал на Никополис ад Иструм над селото.

След Дряновската епопея и залавянето на Бачо Киро арестуван бил и Димо Рогев. През пролетта на 1876 г. заптии нахълтали в класната стая, вързали му ръцете пред изплашените ученици и го отвели в търновския затвор. След три месеца е освободен от затвора и станал учител до Освобождението в с. Долна Оряховица.

Ресен е освободено на 6 юли 1877 г. от нощуващата в Никюп Казашка бригада на Чернозубов. На 7 юли 1877 г. пристигнал в Ресен обозът на Предния отряд, охраняван от 5 и 6 Опълченски дружини, и се установил за дълго време в селото, на левия бряг на р. Росица.

Село Ресен е съставено от три махали,възникнали в различно историческо време.Най Стара е Роговската махала.През Турско робство е известна под името Ресна (Ресена),а в старите църковни регистри селото е било записано Ресн,на това основание жителите му биват наричани "Ресняни".Може да се вярва че началото на селището идва от IV-V век пр. Хр.Втората махала е славянската,известна в старите турски регистри от XV век под името "Речин".Тя възникнала през VIII-X век.Турската махала е възникнала през XVII-XVIII век и вероятно е от похамеданчили се ресняни.

II География на село Ресен:

Село Ресен се намира в долината където река Негованка се влива в река Росица.Климатичните условия благоприятстват за отглеждането на овощни и зеленчукови култури.Изключително разнообразна и красива природа.Климатът е умерено континентален-типичен за Дунавската равнина.Село Ресен се намира на 18 км. от град Велико Търново (на север).На 3-4 км. от село Ресен се намира античният град Никополис ад Иструм.

През територията на с.Ресен преминават две реки: река Росица и река Негованка. Селото разполага с автогара, жп гара, училище, детска градина, читалище, музей. Инфраструктурата на селото е много добре развита: Винзавод, Керамична фабрика,Хлебозавод,Автосервиз,Фабрика за преработка на текстилен материал, все още действащо военно поделение, няколко заведения и супермаркети. По проект "Красива България" площада в селото бе напълно реновиран като бяха построени детски площадки, нови тротоари и не на последно място - пълна реставрация на църквата. Интернет, кабелна и цифрова телевизия също са на лице. Локацията на селото дава много добри възможности за лов и риболов.

Село Ресен: Основни Факти

Площ:49.866 км2 (НСИ).Население:2294 жители (към 01.01.2007 г.- НСИ).Пощенски код:5060.Телефонен код:06115 от България,003596115 от чужбина.Кмет:Йорданка Колева.

resen map2.jpg (128616 bytes)

DSC00636namalena3.jpg (82969 bytes)